ТЪЖНИ СПОМЕНЧЕТА

Много влюбени по улиците вървят,а аз не съм от тях. Даже сърцата им вече спът,а моето вече е на прах... Само дума кажи,ще се върна обещавам ти, но ако думата е сбогом,моляте и без нея мога.. Не мога да заспя,сълзи изпълват моите очи.. И немога аз да разбера защо от думите така боли. Да беше ме ударил,да беше ме убил, но думите,които каза,да беше ми спестил.

Как трудно е да кажеш "Сбогом",

когато ти се иска да извикаш "Остани!"

и да направиш просто невъзможното,

за да спреш горчивите сълзи!

Когато загубиш любовта не я превръщай в омраза,

защото е подло да мразиш някого,

на когото до вчера си казвал "Обичам те!".

Някой ден когато разбереш, че си значел нещо в живота ми,

нека да не те боли, просто замълчи

и си спомни сълзите ми!

Без теб се уча да живея и търся начин да не ме боли.

Без теб се уча да копнея

и да превърна всичките сълзи в мечти...

Трудно е да си пиян и да няма кой да те подпира, а още по-трудно е да си влюбен и да няма кой да те разбира

Ние може би отново ще се срещнем,

и тихо ще се поздравим,

но не знам дали сърцето ти ще трепне

или ще остане същото като приди!

Но знам,че в моя свиден поглед

ще прочетеш две слова,

които има в този ред последен:

"Обичах те,но ти не ме разбра!

Едно момче седи само на кея в далечината втренчило очи , сега , когато ти се смееш , то стиска устни и мълчи. Едно мълчи със тебе се сбогува , загубва първата лю

бов, душата му от болка стене и чака сетния ти зов...!

За теб душата си

на дявола аз бих продала,уви

сърцето ти на друга принадлежи.

Дано и тя да те обича някой ден,

тъй както аз във всяка зимна нощ

и всеки летен ден!

Не отмивай така несподелената любов, прегърни ме за последно и после си тръгвай. Не заключвай сърцето си в железен обков, обичам те плачът не изтръгвай! Пак търся прекрасен и пак те намирам, ето в спомена идваш, а тъна в забрава и усещам, че капка по капка умирам щом горчивия дкус на самотността остава. И протягам ръка д адокосна миража, но бледнейки всички изчезва така, сякаш е съв е било, и морета и плажа и по малко умирам от товята ръка!!!!!!

Когато чуя че си се оженил , и с нея много си щастлив, ще дойда аз на твоята свтаба да видя огъня в очите жив. Леко вратата ще отворя ще се скрия в някой кът и незабелязано сред толкоз хора ще те погледна може би за последен път. После сред подаръците ще оставя моя дар. Пръстенът , който ти ми подари. Ти случайно ще го видиш и ще се запиташ "Кога ли е дошла?" Не се вълнувай аз просто връщам си дълга!!

В парка се разхожда момиче и гледа с влага на очи... То лудо някого обича и в огъня на любовта гори. Впила поглед някъде в далечината,девойката с раненота сърце седи сега на пейката позната, където неведнъж щастлива бе. И спомени като жарава изгарят нейното сърце. Съзнанието завладява образът на онова момче. Сълзи изпълват й очите и шепне старата липа: "Дори да те боли- Обичай,Живей и Вярбай в Любовта!"

Едно момиче плава мълчаливо , едно момиче плава във нощта. В сърцето свойта мъка е стаила и рони тя сълза подир сълза. Те падат бавно, бавно се отронват, попиват в меката земя ,ала са толкова горещи че после дълго стене тя. Една сълза блестяща капва на нежните момически ръце , и пръстите опарени потрепват под огъня на свитото сърце.